Ние сме МАЙНА MOTHERFUCKERS

Рок фенове дойдоха на фестивала с децата си, а Judas Priest изкараха мотор на сцената

Фенка Рокова

Тази година се заглеждам повече по хората (дали, защото обявих сух режим от бирата – вероятно да). Масата от хора са твърдо убедени, че металягите са груби сатанисти, които не се къпят редовно (всяка втора неделя на месеца) и пренасят малки животни в жертвоприношение. Каква е реалността – пълно е с компании приятели, които са се събрали от всички краища на държавата, че и от света и лъха неистова любов от всяка една маса. Не само това – те са взели и децата! Друго си е да видиш двуметров, брадат рокер, който носи малко русо момиченце в розова рокля… Но така се прави, бе хора. Учете ги тези деца от рано къде е истината 🙂

Влизайки на фестивала бях с ясната идея, че ще отида на MLYK! , но много бързо завих към Main Stage-a.  Честно ви казвам, вокалистката на Battle Beast е новото ми любимо женско създание. Аз знам, че имам странен афинитет към северните държави, но финландската банда ми се нареди в топ пет от първия тон. Знаете ли как да се ориентирате на фестивали? Гледайте къде се вдига най-много прах и марш на там. Така стана и с MLYK  – началото на пого вечерта! До края на вечерта можеше да разбереш кой е бил на техния концерт, по целия прах по тях.

Знам, че си пазя силите за Judas Priest, но Dope не помагат изобщо! Тийнейджърката в мен избухна щом ги видя на сцената. “Are you ready МАЙНА MOTHERFUCKERS”, крещеше бандата от сцената, а ние? О, само това чакахме. Ако някога сте слушали музика през живота си, ще знаете,че класическите фенове на Dope и Judas са леко различни – все пак говорим за една алтернативна и една крайно класическа банда. Е, Dope спечелиха класическите фенове с присъствие и енергия, която подариха на публиката. След този концерт съм убедена, че китарите са упорити птици – не ги ли метнеш с все сила към бекстейджа, не политат. Приемаме, че текстовете на песните им не са за любов и цветя, но точно от това имаш нужда понякога. Да си в публика, където всички размятате средни пръсти и крещите FUCK! Майната му на света. Майната му на утре. Майната му на всичко! Ти си тук, сега и нищо друго няма значение!

Идва време за Judas, а пространството започва да пръска шевове. Впечатление? Много хора бяха дошли сами. Седяха по-встрани, гледаха със щастието на дете в очите си и просто си личеше колко са благодарни, че са тук. Имаш крайно еднообразен живот – ти си на 50, работиш от 9 до 18 в последните 30 години и я се случи нещо хубаво, я не. Но идва любимата ти група и ти напомня за най-хубавите години от живота ти, за най-паметните събирания с компания, за всичко, което би могло да ти стопли душата. Нямам абсолютно никакво намерение да ви говоря за музиката и изпълнението на Judas! Както казва майка ми: “Каква си ти такава пикла, та да говориш за големите” и винаги я контрирам, освен сега. Наистина съм пикла пред величието на Judas Priest и самият факт, че изобщо успях да ги видя на живо ме прави горда, щастлива и нетърпелива някой ден да натяквам на децата си, че съм била на техен концерт. Можем само да се прекланяме пред енергията на ЦЯЛАТА БАНДА, защото аз на 25 години се изморих да скачам в някакъв момент, а тези хора скачаха, тичаха , сменяха си сценичните костюми, ИЗКАРАХА МОТОР НА СЦЕНАТА. А да, и междувременно изпълненията бяха изящни и лъскави като якето на Роб Халфорд.

Толкова за втория ден. Днес ще сбъдна една своя детска мечта, така че ако утре все още имам врат и мозък в главата си, ще ви разкажа и за финалния ден на Hills of rock! НАЗДРАВЕ!